Следващите мутации на коронавируса щели да са по-леки за прекарване

Мутациите на коронавируса ще го водят към отслабване и по-малка агресия към човека. Следващите мутации най-вероятно ще са по-леки за прекарване,  заяви пред БНР проф. Пенка Петрова, директор на Института по микробиология към БАН.

„За вълни не можем да говорим в момента. Не знаем как ще посрещнем есента, с какъв процент ваксинирано население“, посочи проф. Петрова.

Относно индийския вариант тя коментира, че засега не се очертава следваща вълна по никакъв начин, защото има само един регистриран случай.

„Околните страни – Гърция и Румъния, докладват непрекъснато цели геноми на индийския щам, а ние така и не успяхме да го докажем при втори пациент и според мен сме успели да го ограничим много успешно“, каза проф. Петрова.

Според нея заради леките симптоми на Делта варианта и заради факта, че заразява все по-млади хора, не можем да докажем индийския вариант у нас.

„Защото с тези симптоми – на хрема, главоболие и болки в гърлото никой не му обръща внимание като болен от коронавирус и дори може би не се правят тестове. Ние затова не можем да го открием в нашето население в момента. Младите хора просто смятат, че малко са настинали и го прекарват по най-лекия начин“, обясни тя.
Стратегията на вирусите е да еволюират така, че да заразяват все повече хора и да продължат да се разпространяват, уточни микробиологът.

„Вирусолозите ни предупредиха, че първите варианти са най-тежки за човека. След това, с всяка следваща мутация вирусът се адаптира все повече към човека и става все по-малко опасен за него, защото ние се научаваме да живеем заедно“, подчерта проф. Петрова.

Тя е на мнение, че страната ни е поръчала твърде много ваксини и припомни, че още когато е била обявена поръчаната бройка, учените са били скептични, че те ще бъдат използвани.

„Нашето население позагуби интерес. Стана лято. Случаите намаляха. Общият брой доказано преболедували и ваксинирани у нас е около милион“, отбеляза Петрова.

Относно националното проучване на голяма верига частни лаборатории, че 43% то населението в България е имало досег с вируса, проф. Петрова изтъкна, че това е твърде оптимистично и няма доказателства, че е така.